Лъвовете отиват в Рим
Събират своите старите леговища,
костите от плячката, сцепените гилзи,
дългите туфи трева, миризмите
на всякакви територии, от савана до джунгла,
вкусовете на сянката, излежаването,
дебненето, слънцето; вземат на рамена малките си
и се явяват пред Тебе, Величествени Създателю,
площадът „Свети Петър“ дори не се запълва,
напразно идват и от Индия, и по всички пътища,
понеже всеки път води към тебе, не реват,
не тръсват грива, запленени биха наблюдавали
всяко едно мръдване на твоя папа, ако би имало какво
да наблюдават: но само статуи им отвръщат с поглед,
сетне се разпръскват, подредени дисциплинирано
в прайдове, просват се на Навона, Испанските стълби,
при Колизеума, лениво наблюдават, чакат,
остават там още няколко дена,
във фонтаните малките им си играят,
а те не издават звук, не закачат твоите човеци,
на прощаване за отмъщение разкъсват поесенелите
корони на дърветата в медитеранското ти владение.
Превед от унгарски Николай П. Бойков
The lions go to Rome
They pack all their obsolete bedding,
bones of prey, ragged
cartridge cases, long tussocks,
smells of landscape from savannah to jungle,
tastes of shadow, digestion, lurking
and daylight, they put their cubs on their shoulders,
and reach your presence, Sublime Creator,
Piazza San Pietro isn’t even full with them,
although they even come from India, and on all the roads,
because all roads lead to you, they don’t even
roar, their manes are motionless,
overwhelmed they’d watch every little move of your Pope,
if there was anything to watch: only statues look back at them,
they spread, ordered in disciplined troops,
they stretch out, they listen idly
on the Navona, at the Spanish Steps, the Colosseum,
they rest for a few more days,
their cubs play around in the fountains,
they keep silent, they don’t touch your humans, and while leaving,
somewhat in revenge, as kind of farewell, they tear
the greyed shrouds of your Mediterranean dominion.
Translated by Jennifer L. Williams
Az oroszlánok Rómába mennek
Összepakolják avítt almaik,
zsákmányállatok csontjait, szakadt
töltényhüvelyt, hosszúkás fűcsomót,
tájak szagát szavannától dzsungelig,
az árnyék, az ejtőzés, a lesbenállás,
a napvilág ízét; kölyküket vállukra veszik,
és eléd járulnak, Fenséges Teremtő,
a Piazza San Pietro meg sem telik velük,
hiába érkeznek Indiából is, és minden úton,
mert minden út hozzád vezet, nem is
üvöltenek, sörényük mozdulatlan,
ájultan figyelnék pápád minden moccanását,
ha lenne mit: csak szobrok néznek vissza rájuk,
szétszélednek, fegyelmezetten falkákba rendeződve,
a Navonán, a Spanyol Lépcsőn, a Colosseumnál
elnyúlva, lustán figyelnek, várnak,
ottmaradnak még néhány napig,
a szökőkutakban játszadoznak kölykeik,
nem szólnak, nem nyúlnak hozzá emberedhez,
búcsúzóul, bosszúféleképp megszaggatják
mediterrán domíniumod előszült lombjait.
Да оцелееш от Зволе
Влизаш отстрани, и влязъл, най се набива на очи
стерилният символизъм на чистотата, съща попкултура:
при олтара, под частичното прикритие на колоните
диахронната маркировка показва колко святост
и тайнства са похабени, времето капе нагоре
по сталагмитите на паметта, колко малък
е гладът на душата, колко столетия са минали,
за да не свързва вече страничното крило
извивките на светостта, значението се връща
в себе си на териториите на проблема: катедрала,
канал, трансфузия – да простиш
за търговията с недостъпното
на търговеца, притаен в достъпното,
да протестираш, да капитализираш пространството, да оцелееш
от Зволе в люшкащите се полета на любопитството.
*
Влизаш в храм, попадаш в бистро:
в олтара се е нанесла книжарница,
в страничното крило седят миряни,
пият кафе с мляко или сироп
в периферията на проблема. Мълчиш.
Нека не знаят в каква бездна седят, зад колоните
какви сънища дебнат.
Превед от унгарски Николай П. Бойков
To Survive Zwollee
You enter from the side, and as you enter the most eye-catching
is the cleanness of the white, the pop culture – symbolism of sterility:
at the altar, in the partial cover of the columns,
diachronic painting quantifies how much holiness
is used up on the stalagmites of memory
it is dripping upwards, time, how little it is
the hunger of the soul, how many centuries it took till
the transept cannot bridge over
the arcs of holiness, it coils back into itself.
The meaning on the plains of the problem: a cathedral,
a canal, a transfusion – forgiveness,
for the elusive commerce,
protest to the merchants wrapped in the tangible,
capitalize the space, survive Zwolle
on the rippling fields of interest.
*
You enter a temple, you arrive in a bistro,
a bookstore moved into the altar,
in the transept civilians are sitting,
sipping café au lait or soft drinks
on the edges of the problem. You’re quiet. So that
they wouldn’t know what vortex they are sitting in,
what dreams are peeping
behind the columns.
Translated by Anikó Urbán and James Lloyd
Túlélni Zwollét
Oldalról lépsz be, és ahogy belépsz, a legszembetűnőbb
a tisztaság steril popkultúra-szimbolizmusa:
az oltárnál, az oszlopok részleges takarásában
a diakrón felfestés számszerűsít: mennyi szentség
használódik el, az emlékezet sztalagmitjain
felfelé csöpög az idő, milyen kevés
a lélek éhsége, mennyi évszázadba telt, amíg
a kereszthajó már nem hidalhat át
a szentség ívein, visszatekeredik önmagába
a jelentés, a probléma síkjain: katedrális,
kanális, transzfúzió – megbocsátás,
a megfoghatatlan kereskedelméért,
a megfoghatóba burkolózó kereskedőnek
protestálni, teret kapitalizálni, túlélni Zwollét
az érdeklődés hullámzó mezőin.
*
Templomba lépsz be, bisztróba érkezel:
az oltárba könyvesbolt költözött,
a kereszthajóban polgárok üldögélnek,
tejeskávét vagy szörpöt isznak
a probléma szélein. Hallgatsz. Ne tudják,
miféle örvényben ülnek, az oszlopok mögött
miféle álmok leskelődnek.
Чао и мерси
за миризмата на трупове, за вкусовете на гибелта
в затънтените арки, за крайниците на мъртви насекоми,
крили се по извивки, мерси за прахта, за всевъзможните,
раздвояващи се, с отчупени стъпала стълбища, в които
са се залутали четиринадесет годишни наркомани,
мерси за обсипаните с подписани графити складови контейнери,
за вагоните с по шейсет човека без климатик
през лятото в мрака, мерси и чао
и мерси за рибите, за наемите, скачащи до небесата,
за лабиринтите на товарните асансьори, водещи
от един в друг ад, за осветителните дворове, мерси
за прекрасните две години и половина, за трите месеца,
за почти десетилетието, толкова е, колкото ти се е сторило, за все по-намаляващите
шансове в оставащите десет години, мерси, за оплесканата демокрация,
за малките и големите смърти, за изречимото,
за неизречимото, мерси
за омлета със сьомга на ъгъла на улица Виг при площад Ракоци,
за емоционалните следобеди, за лющещата се,
до жълто изгнила мазилка,
за втората вълна на любовта, ако вземе да дойде, за слюнката,
потичаща от ъгълчетата на очите ни след десет години, за целувките,
за зачервените чела, за хилядите лунички, за изгарянията,
мерси и чао, и мерси и чао в един друг следобед,
в една друга утрин, на едно друго място, в една дълга нощ.
Превед от унгарски Николай П. Бойков
So Long, And Thanks
for the stink of corpses, the taste of decay
for all the limbs of dead insects hidden in curves
and crannies, and thanks for all the dust, for all the fourteen-year-old
junkies lost among stairways
crumbling and branching, thanks for all the warehouses
daubed with graffiti, for the carriages filled past capacity with broken a/c,
in the dirty heat, in summer, in the dark, thanks, and so long
and thanks for all the fish, for the extortionate rents,
the labyrinth of goods lifts from one hell to another,
for the ventilation shafts, thanks
for these glittering two and a half years, three months,
almost-decade, or however long it seemed to you, for the reducing
opportunities of the remaining ten years, thanks for your botched democracy,
for all the deaths, major and minor, for what can be expressed,
and for what can’t, thanks
for the salmon omelette near the corner of Rákóczi Square and Víg Street,
for all the mornings full of feeling, the dropping,
rotten yellow bits of plaster:
for the second wave of love, if it comes, after ten years
for the saliva drooling from the corner of our eyes, the kisses,
blushing forehead, countless freckles, the burned cells,
thanks, and so long, and thanks, and see you some other afternoon,
another morning, another place, on some long night.
Translated by Kate Tough
Viszlát, és kösz
a hullaszagot, a pusztulás ízeit
az eldugott ívekben, hajlatokban megbúvó
döglött rovarok végtagjait, és kösz a port, a mindenfelé
kettéváló, leszakadó lépcsősorok között
eltévedt tizennégy éves junkiekat, kösz a széttagelt
raktárszobákat, hatvanfős vonatkupékat légkondi nélkül,
nyáron, sötétben, kösz, és viszlát
és kösz a halakat, az egekbe szökő bérleti díjakat,
a teherliftek egyik pokolból másikba vezető
labirintusrendszerét, lichthofokat, kösz
ezt a ragyogó két és fél évet, három hónapot,
kis híján évtizedet, amennyinek csak tűnt neked, a hátralevő tíz év
egyre csökkenő esélyeit, kösz, az elfuserált demokráciádat,
a kisebb-nagyobb halálokat, a kimondhatót,
a kimondhatatlant, kösz
a lazacos rántottát a Rákóczi tér-Víg utca sarkán,
az érzelemdús délelőttöket, lepottyanó,
sárgára rothadt vakolatdarabokat:
a szerelem második hullámát, ha eljön, tíz év után
a szemünk sarkából csordogáló nyálat, csókokat,
elpirult homlokot, szeplők százezreit, megégett sejteket,
kösz, és viszlát, és kösz, és viszlát egy másik délutánon,
egy másik reggelen, másik helyen, egy hosszú éjszakán.