INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2020

Hasan Erkek (Turkey) | Хасан Еркек (Турция)

Проф. д-р Хасан Еркер е поет, драматург и преподавател по театър. Носител на повече от 20 национални и международни награди. Автор на 25 художествени и научни книги в 13 страни (Турция, Франция, Испания, Германия, Русия, Хърватия, Армения, Грузия, България, Румъния, Албания, Азербайджан, Хонг Конг).

Академичните му изследвания са върху изкуството на драмата. Пиесите му са поставяни в повече от 40 театъра в различни страни, предимно в националните театри в Турция. Писал е още радиопиеси (около 20 са излъчени по национални радиостанции в Турция) и киносценарии (някои филмирани).

Работи също върху театър за деца и младежи. Хасан Еркек е участвал в много международни театрални фестивали и симпозиуми. Автор е на повече от сто статии в различни списания и вестници.

Води курсове по писане на драми, творческо писане, съвременен театър в различни университети.

Хасан Еркек е бил член на Изпълнителния съвет и вицепрезидент на ASSITEJ, Турция, президент на Асоциацията на турските драматурзи и преводачи на драми, както и шеф на Департамента за изпълнителско изкуство на Анадолския университет.

Prof. Dr. Hasan Erkek, a poet, a playwright and a professor of drama. He has been awarded more than 20 national and international prizes. He published 25 artistic and scientific books in 13 different countries (Turkey, France, Spain, Germany, Russia, Croatia, Armenia, Georgia, Bulgaria, Romania, Albania, Azerbaijan, Hong Kong).

His works in his academic career have focused on the art of drama. His plays were performed by more than 40 theatres from different countries, including primarily Turkish national theatres. Furthermore, he wrote radio plays (approximately 20 radio plays were broadcast by national radios in Turkey) and film scripts (some of them were filmed).

One of his specialization fields is theatre for children and young people. Hasan Erkek took part and presented papers in many international theatre festivals and symposiums. He has more than a hundred articles published in various journals and newspapers.

He has been giving play reading, dramaturgy, dramatization, creative writing, drama techniques and contemporary theatre courses in various departments of universities.

Hasan Erkek has worked as an Executive Board Member and Vice-president in Turkey, and the president of Turkish Playwrights and Play Translators Association as well as the Head of the Department of Performing Arts at Anadolu University.


СКЪРШЕНОТО КРИЛО НА ТЪГАТА

с хладни устни целува челото ти зимната утрин

разбужда те от кротките ти сънища

крилете на вятъра отдъхват на прозореца ти

сънено се прокрадва слънцето сред мъгливия хоризонт

но ти не можеш да му се усмихнеш

 

замръзнал е снегът по покривите, заледена е водата на пътя

чужд си дори на най-новите си фотографии

потъваш в образа си в потока, връвта на тъгата те спасява

мелодия от виолончело обхожда стените

зазорява се, светлината иде, но не може да огрее душата ти

 

любимата, която така и не идва, не излиза от паметта ти

но и да дойде, едва ли ще е облякла стиха ти

замъглена ще бъде прозрачността на гласа й

и превити ще бъдат крехките китки от думи

отговорите й- кодирани в мембраната на езика -

да попиташ не си струва, не търпи научаване

 

утрините без любов са безсънни клепачи

огорчен си от мрака, залепен по тях

за усмихнатите дни си спомняш

приятелства в далечните градини на паметта

всичко нахлува върху ти, годините превалят

не отвръщаш лице, посрещаш и се разплащаш

но скъперник е животът- пести от ласкавите бризове

свидят му се, не бива да летиш

 

Превод – Кадрие Джесур

THE BROKEN WING OF THE BLUES

A winter morning breaks, kissing your forehead with its cold lips

awakening you from serene dreams

while the wind rests its wings on your window

from the misty horizon looms the sun hazy-eyed,

not that you can have a stretch and raise a smile

 

Snow must have frozen on the roofs and puddles turned to ice on the roads

even your latest photographs you consign to the past

a cord of sorrow wrapped around your waist, you gaze at your silhouette on a tea glass

while a cello concerto strolls around the walls of your room

the sun will always rise, that’s for sure,

not that you can brush away your worries into the light

 

Standing across from your mind is a long-expected lover

even if she had come, she wouldn’t have been robed in poetry

out of nothing, her crystal voice would have lost its clarity

the thin ankles of her words would have sprained

for everything there is but one answer, inscribed in the membrane of the tongue,

not that she will reveal it or you discover it

 

Mornings bereft of love are eyelids deprived of sleep

you resent the darkness that clings to those mornings

and recall more cheerful days,

friendships in the distant backyards of your memory,

songs echoing in wells,

every last one of them piling up on you as each year follows the previous

you will come to terms with it all, that’s for sure,

not that life grants you a gentle breeze, a chance to rest

 

Translated by Numan Kılıç and Jonathan Ross

HÜZNÜN KIRILDI KANADI

Kış sabahı gelip öper alnını soğuk dudaklarıyla

uyandırır seni dingin düşlerinden

pencerende dinlendirir kanatlarını rüzgar

güneş görünür buğulu gözleriyle sisli ufuktan ama

sen gerinip ona gülümseyemezsin

 

Çatılarda kar donmuştur buza kesmiştir yollarda su

uzaklaşırsın en son çekilmiş fotoğraflarından bile

dalıp gidersin çaydaki suretine belinde kederin ipiyle

bir viyolonsel konçertosu dolanır durur odanın duvarlarında

hava aydınlanır aydınlanmasına ancak

kaygılarını ışığa silemezsin

 

Bir türlü gelemeyen sevgilidir dikilen aklının karşısına

gelse bile şiirini giyinmemiştir

bulanmıştır sesinin saydamlığı durup dururken

burkulmuştur bir kez kelimelerin ince bilekleri

her şeyin dilin zarına yazılmış birer yanıtı vardır yalnız

sorsan söylemez, öğrenemezsin

 

 

Uykusuz gözkapaklarıdır aşksız sabahlar

o sabahlara yapışıp kalan karanlığa küsersin

güleryüzlü günleri düşünürsün

belleğinin uzak bahçelerindeki dostlukları

kuyularda çınlayan şarkıları

hepsi, hepsi gelir üstüne yıl yıla bağlanırken

her şeyle yüzleşirsin yüzleşmesine yine de

hayat esirger bir tatlı meltemini, dinlenemezsin


ПРИСПИВНА ПЕСЕН

I.

Eла пак така на прага ми-

с дъх на хляб и на цветя.

Със сладък напев влез вътре,

тъгата в стаята натроши,

докосни книгите унесени и огорчени,

разтърси ги, за любов ги събуди!

 

II.

Как искам с лек замах на четката

да капна щастие на устните ти,

да се множи то щом те целуна,

да обладае всички фибри на тялото ти.

 

III.

Искам да ти направя възглавница

от най-дръзките си мечти,

на най-игривото в гласа ти да вържа люлка-

да се залюлеем

от обич към любовта си!

 

Превод – Кадрие Джесур

SWEET LULLABY OF LOVE

I.

Come knock on my door every morning

bringing the scent of bread and flowers

become a sweet hum and glide inside

dissolve the gloom in the room

caress the ruminative, resentful books,

shaking and waking them up to love

 

II.

What would you say if I

dabbed a drop of happiness on your lips, then with each kiss

let it grow and spread to your whole body?

 

III.

What if I made my dreams a pillow for you to lean on

if I set up a swing in the most vivacious corner of your voice

if I swayed back and forth between love and passion?

 

Translated by Numan Kılıç and Jonathan Ross

AŞKIN TATLI NİNNİSİ

I.

Her sabah gel böyle kapıma

ekmek ve çiçek kokularıyla

tatlı bir mırıltı ol süzül içeri

ufala odadaki hüznü

okşa dalgın, dargın kitapları

silkinip uyansınlar aşka

 

II.

Küçük bir fırça darbesiyle

bir damla mutluluk kondursam dudaklarına

öptükçe çoğalıp bedenine dağılsa

 

III.

Düşlerimden yastık yapsam sırtına

sesinin en sevinçli yerine salıncak kursam

sevgiden aşka salınsam dursam


БОЯДИСАНИ ПТИЦИ

Бяхме две боядисани птици,

поотделно отпили от чашите с нещастие,

поднесени от други сиви птици

 

бяхме две боядисани птици,

които се любиха,

опиянени от виното на тъгите си

 

бяхме две боядисани птици

извън времето,

натъкнали се на мимолетно щастие

 

бяхме две боядисани птици,

но цветовете не си пасваха -

отлетяхме  в различни синеви

 

Превод – Кадрие Джесур

PAINTED BIRDS

We were two painted birds

drinking from separate glasses of misery

handed to us by birds that had never known paint

 

We were two painted birds

clinking our sorrows with one another

making love in wine-tinted dreams

 

We were two painted birds

deemed timeless

we flocked up above a fleeting happiness

 

We were two painted birds

with colours that failed to match

away we flew to separate blues

 

Translated by Numan Kılıç and Jonathan Ross

BOYALI KUŞLAR

İki boyalı kuştuk

boyasız kuşların elinden

ayrı mutsuzluk kadehlerinden içmiştik

 

İki boyalı kuştuk

vurup kederlerimizi birbirine

şarabi bir düşte seviştik

 

İki boyalı kuştuk

zaman dışı sayılan

anlık bir mutluluğun üzerine üşüştük

 

İki boyalı kuştuk

renkleri birbirini tutmayan

ayrı maviliklere uçtuk


© 2020 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив