Рафаел Солер (Валенсия, 1947) е поет, награждаван романист и университетски преподавател, вицепрезидент на Асоциацията на писателите в Испания (ACE).
Автор е на пет стихосбирки: Los sitios interiores („Вътрешни места“), 1979 – Награда Хуан Рамон Хименес, Испания, 1980, Maneras de volver („Начини да се завърнеш“), 2009, Las cartas que debía („Писмата, които дължах“), 2011, Ácido almíbar („Кисел сироп“), 2014 – Награда на валенсианската критика, Испания, 2016, и No eres nadie hasta que te disparan („Не си никой, докато не те застрелят“), 2016. Излезли са от печат седем негови книги с къси разкази и романи: El último gin-tonic („Последният джин с тоник“), 2018, Barranco („Баранко“), 1985, El sueño de Torba („Мечтата на Торба“), 1983, El Mirador („Наблюдателницата“), 1981, Cuentos de ahora mismo („Разкази от преди малко“) (1980), El corazón del lobo („Сърцето на вълка“), 1981, El grito („Вик“) (1979).
Чел е поезия в повече от 15 страни, две от антологиите му са публикувани в Южна Америка; негови книги са превеждани на английски, френски, италиански, японски, унгарски и румънски език.
Rafael Soler (Valencia, España, 1947) is a poet, an award-winning novelist and university profesor, Spanish Writers Association (ACE) Vicepresident.
He has published five books of poetry: Los sitios interiores (1979, Juan Ramón Jiménez Prize, Spain, 1980), Maneras de volver (2009), Las cartas que debía (2011), Ácido almíbar (2014, Crítica Valenciana Prize, Spain, 2016) and No eres nadie hasta que te disparan (2016) and seven books of short stories and novels: El último gin-tonic (2018), Barranco (1985), El sueño de Torba (1983), El Mirador (1981), Cuentos de ahora mismo (1980), El corazón del lobo (1981), El grito (1979).
He has been invited to read his poems in more than fifteen countries, two of his anthologies has been published at South America and some of his books has been translated into English, French, Italian, Japanese, Hungarian and Romanian.
ЗА ПРОТОКОЛА
На когото му притрябва завещавам табакерата си,
учебника за губене на покер
и обувките, които купих от Париж
и които всеки петък ме изоставят;
на роднините ми – вежливата полза от забравата,
на Лукас – още една обиколка,
на нотариуса, който състави акт и направи покривало от невинността ми –
курса по немски със зелени мезета и с неразгадаемо съдържание;
на Борсата – извинения,
на моя бряг – краката, от които се нуждае, за да облекчи траура;
утеха за фотьойла ми…
и името, което не дадох на реката, родила се с мен;
завещавам кашлицата и диетата си на първия срещнат,
а на трите ми деца – дъжда,
за да прекосят невредими есента,
и техните водни целувки
внезапни
да изчистят тъгата от челата на четирима ни.
Превод – Лидия Шамова
FOR THE RECORD
To whom it may concern I bequeath my cigarette case
my manual for losing at poker
and the shoes I bought in Paris
and that all Fridays abandon me
to my debts the polite benefit of oblivion
to Lucas another round
to the notary who made a certificate and meal of my innocence
the German textbook with the green cover
and inscrutable content
to the stock market my apologies
to my shore the feet it needs to alleviate its mourning
solace to my arm chair
and the name I didn’t give
to the river which was born with me
I leave my cough and diet to the first person to appear
and to my three children the rain
so that they traverse autumn unharmed
and its watery kisses
suddenly
may cleanse grief from the brows of the four of us.
Translated by Gwen Osterwald
CONSTE EN ACTA
A quien corresponda lego mi petaca
mi manual para perder al póker
y los zapatos que compré en París
y que todos los viernes me abandonan
a mis deudos el cortés beneficio del olvido
a Lucas otra ronda
al notario que hizo acta y mantel de mi inocencia
el curso de alemán de tapas verdes y contenido
inescrutable
a la Bolsa disculpas
a mi orilla los pies que necesite para aliviar el luto
consuelo a mi butaca
y el nombre que no puse al río que nació conmigo
lego mi tos y mi dieta al primero que aparezca
y a mis tres hijos la lluvia
para que crucen indemnes el otoño
y sus besos de agua
repentinos
limpien de tristeza la frente de los cuatro.
НЕ СЕКВА ПАМЕТТА
С изгубени възможности – пълни джобовете,
да подредиш имането си идваш
със самоубийственото спокойствие на онзи, който е сключил
честна сделка със своя палач;
ръцете от заскреженото време татуирани,
празната тетрадка, в която записваше всичко,
закаленото под открито небе сърце
и знаеш,
че да се върне, както е било е невъзможно,
че сега дъждът се облича в пепел,
че бастунът от далечното минало
днес е пръчката, с която пропъждаш
котките развъждани в недрата ти.
Монарх на малкото
и властелин на празнотата.
Превод – Лидия Шамова
MEMORY DOES NOT STOP
Pockets full of lost opportunities
you come to fix your estate
with the suicidal calm of one who has
a pact of honor with their executioner
hands tattooed by the frost of time
your blank notebook where you wrote everything down
hardened heart from the outdoors
and you know
that the return to how it is impossible
that now rain is dressed in ash
and that the baton welcomed long ago
is today the stick with which you drive away
the cats your womb nurtured
monarch of the few
and lord of what is left of nothing.
Translated by Gwen Osterwald
NO SE DETIENE LA MEMORIA
De ocasiones perdidas los bolsillos llenos
a componer tu hacienda vienes
con la calma suicida del que tiene
un pacto de honor con su verdugo
las manos por el tiempo de escarcha tatuadas
en blanco tu cuaderno donde anotabas todo
curtido el corazón en la intemperie
y sabes
que la vuelta a cuanto fue es imposible
que ahora la lluvia se viste de ceniza
y que el bastón de mando antaño bienvenido
es hoy el palo con que ahuyentas
a los gatos que tus entrañas crían
monarca de lo poco
y señor de lo que queda en nada.
ВАЖНО Е САМОТО ПЪТУВАНЕ
Да идем до Сена ти реши
без да свиваш устни
и аз приех,
защото винаги сме били двама, но сме едно цяло.
По пътя
един антипатичен таксиметров шофьор
ни каза новината на развален френски
реейки се безразлични под дъжда
двама младежи на близка до нашата възраст
се приближаваха към Rive Gauche на разсъмване;
тя блестеше с колието, което ти купих
от безмитния на летището,
а пребледнял в своята забрава
той носеше обувките ми от тъмна сафианска кожа.
Всички замълчаха, когато анонимен пожарникар
се зае с телата им
с ефикасната пъргавина на администратор;
удавени – ръка в ръка,
отдалечени от синия блян на сирените
нашите устни споделяха единственото желание,
което никой не успя да разгадае,
но това е друга история,
която покоси моята небрежност и твоя пистолет.
Превод – Лидия Шамова
THE JOURNEY IS WHAT MATTERS
Let’s go to the Sena you decided
without squeezing your lips
and I accepted it
as we were always two and we are one
on the way
an unpleasant cab driver
gave us the news in an awful French
floating indifferent to the rain
youngsters akin to our own
reached the rive gauche at dawn
she showed off the necklace I bought you
at the airport’s duty free shop
and also feeble in his abandon
he wore my dark Moroccan leather shoes
everyone quieted when an anonymous firefighter
entrusted their bodies
with the urgent efficiency of a civil servant
drowned by hand
separated from the sirens blue insanity
our lips shared an only wish
that nobody could decipher
but that’s another story
which reaped my carelessness and your gun.
Translated by Gwen Osterwald
EVIAJE ES LO QUE IMPORTA
Vamos al Sena decidiste
sin apretar la boca
y yo acepté
pues siempre fuimos dos y somos uno
de camino
un antipático taxista
nos dio la noticia en pésimo francés
flotando indiferentes a la lluvia
dos jóvenes de edades parecidas a las nuestras
alcanzaban la rive gauche de madrugada
ella lucía el collar que te compré
en el duty free del aeropuerto
y pálido también en su abandono
él llevaba mis zapatos de tafilete oscuro
todos callaron cuando un bombero anónimo
encomendó sus cuerpos
con la urgencia eficaz del funcionario
ahogados de la mano
ajenos al desvarío azul de las sirenas
nuestros labios compartían un único deseo
que nadie supo descifrar
pero esa es otra historia
que segó mi descuido y tu pistola.