Катя Стоилова е завършила магистратура по български език и история и магистратура по психология. Доктор по специална педагогика.
Работила е като психолог в специално училище и дом за деца без родители. От 2006 до момента ръководи дейността за област Пловдив на обслужващо звено към МОН, прокарващо политиката на интегриране и приобщаване на децата със специални образователни потребности.
Пише стихове, къси разкази и есета. Първата и стихосбирка „Живот на екс” излиза през 1995 година. Следват „Врели - прекипели” /1999/, „Страстната седмица” /2003/, „Василиеви молитви” /2012/, „Очертаване на кръг”/2013/. Работила е с издателства „Захари Стоянов”, София, „Български писател”, София, „Хермес”, Пловдив и др. Носител на поетични награди от конкурси като „Добромир Тонев”, „Магията любов”, „България – болка и надежда”, „Златният ланец”, „Мелнишки вечери на поезията” и др.
Katya Stoilova has a master's degree in Bulgarian language and History and a master's degree in Psychology. Doctor of Special Education.
She worked as a psychologist at a special school and a home for children without parents. From 2006 until now she has been managing the activities for the District of Plovdiv of a service unit at the Ministry of Education and Science, which promotes the policy of integration and inclusion of children with special educational needs.
She writes poems, short stories and essays. Her first poetry book, Life on Ex, was released in 1995. The following are "Times - Boiling" /1999/, "Holy Week" /2003/, "Vasily's prayers" /2012/, "Outlining a circle" /2013/. Her books were published by Zahari Stoyanov /Sofia/, Bulgarian Writer /Sofia/, Hermes /Plovdiv/ and other publishing houses. Winner of poetry awards from competitions such as "Dobromir Tonev", "Magic of Love", "Bulgaria - Pain and Hope", "The Golden Lantern", "Melnik Evenings of Poetry" and others.
MADE IN INDIA
кашмирен шал от Майсор
кокосови подноси от Уеанад
ръчно бродиран килим от Коча
знаех си че ще направя тази глупост
аюрведа магии от Варкала
кутия за чай и разбира се чай от Мунар
мраморни слончета от Тричи
защото как да отнеса със себе си
цветове на къщи и босоног прах
симфония за клаксони и смрад от добитък
сокове на тръстика
тишина на бананови палми
черен пясък
движения на океана
пипер кардамон папая масала
субекваториалната лепкава влага
твърд матрак
окръжност от вентилатор
таван на хотелска стая
и задрямало в следобеда уиски
MADE IN INDIA
cashmere scarf from Mysore
coconut shell trays from Wayanad
hand embroidered carpet from Cocha
I knew I would do such a silly thing
Ayurveda magic from Varkala
tea box and tea, naturally, from Munnar
marble elephants from Trichy
for how could I take away with me
colours of houses and barefoot dust
symphony of car horns and cattle stench
reed juices
banana palm silence
black sand motions of the ocean
pepper cardamom papaya masala
sticky subequatorial humidity
hard mattress
fan ring
hotel room ceiling
and a dormant whiskey in the afternoon
ЛАС ВЕГАС
Ако съм знаела,
че докато избирам
рокля,
червило,
затварям ципа на роклята
или сресвам косата си,
някой ме чака в парка
с неродените ми деца,
объркан от виковете им;
някой ме чака на кея,
пресмята скоростта на възлите,
издръжливостта на платната
и нервничи;
някой ме чака зад ъгъла,
държи нож,
плюе жълто,
кръв,
перверзия.
И се усмихва.
Някой ме чака на стълбата
в една стая
да му подам точния пирон,
да му натопя четката
и вика за още бира;
някой чака пред старомодно кино
да изберем заедно филма,
да черпи боза,
розови пуканки
и вали;
някой чака да го обръсна,
да вържа възела на вратовръзката,
да му плисна вода;
да прочета листовката на хапчетата,
да му подам чаша,
пилешка супа...
Някой чука по тръбите;
Някой чака на пейката
в едно вкаменено село
с игла,
конец,
спирт и скъсано;
някой, без да бърза, чака на летището,
с два билета,
и ловна пушка
и винаги намира чартър, остров
и в кого
да се прицели.
Ако съм знаела,
че стрелките са ротативка
и само ти не си ме чакал.
Шансът е за начинаещите,
късметът – сляп.
LAS VEGAS
If I had known
that while I was picking up
a dress,
lipstick,
doing up the zipper,
combing my hair,
looking at myself on top of these or those
high heels,
pensively buckling
the straps
someone was waiting for me in the park
with my unborn children,
bewildered at their shrieks;
someone was waiting for me at the quay,
calculating the speed of knots,
the durability of sails
and was restless;
someone was waiting for me round the corner,
holding a knife,
spitting yellow,
blood
and perversity
and smiling;
someone was waiting for me at the stairs
of a bachelor’s flat
to pass him the right nail,
to dip the brush into the paint
shouting at me to bring him more beer;
someone was waiting at an old-fashioned theatre
so that we choose the film together,
to treat me with boza*,
pink popcorn
and it was raining;
someone was waiting for me to shave him,
to do his tie knot,
to spill some water for good luck
on his way out
and looking up;
waiting for me to read the pills leaflet,
to give him the cup,
chicken soup
and knocking on the heating pipes;
someone was waiting on the bench
in a village turned to stone
with a needle,
and thread,
spirits and a torn piece;
someone – at the airport,
with two tickets,
with a hunting gun,
taking his time,
would always find a charter flight, an island
and someone
to point the gun at.
If I had known
that the hands of the clock were a slot machine;
Chance is for beginners;
luck is blind.
And it was only you who wasn’t waiting for me.
СЛЕДОБЕДЪТ, В КОЙТО В АФРИКА УМИРАХА СЕДЕМ ХИЛЯДИ ДЕЦА
в онази част от лятото когато
с дни тревите плачат пронизително
късат размотаните следобеди
нега наливат в гърдите
на старите моми
където зрее времето в смокини
котките отлъчват малките си
очите им изгубени светулки
потъват в безразличието на породата
в онази част от лятото
най-лесно се топим
в тревите
ненакърмени
THE AFTERNOON WHEN IN AFRICA SEVEN THOUSAND CHILDREN WERE DYING
that part of summer when
cats wean their young
their eyes roaming fireflies
sink into the apathy of breed
for days the grasses keep crying stridently
tearing the wound up afternoons
pouring bliss onto the breasts
of spinsters
where time grows ripe in figs
in that part of summer
it is the easiest for us to melt away
into the grasses
unsuckled
ЕХОТО НАД ЕТИОПИЯ
„ 5. Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов. ”
глава 2. Песен на песните, от Соломона
Какъв мъж ме обича, Господи...
Какъв мъж ме обича!
Когато ме гледа, събличам кожата си;
когато ме докосва, шумя като гора.
Искам да съм жена, Господи...
Да го докосвам с върховете на пръстите си
и да ми настръхват мустачките,
да слушам гласът му
и да обръщам думите на пчелни килийки,
в които да затварям дихания.
Каква жена го обича, Господи...
Ще узнае ли, каква жена...
SULAMIT
“5. Strengthen me with raisins, refresh me with apples, for I am faint with love.. ”
Chapter 2. Song of Songs, Solomon
What a man loves me, oh Lord...
What a man loves me!
When he looks at me,
I strip off my skin;
when he touches me,
I rustle like a forest.
I want to be a woman, oh Lord...
To reach him with the tips of my fingers
the fine hair over my lip bristling up,
to listen to his voice
and turn the words into honeycomb cells
to lock the gasps of breath inside.
What a woman loves him, oh Lord...
Will I ever know what a woman...
Translated by Maria Mandulova