Дария Жилич (Загреб, 1972) е поет, разказвач, литературен критик и преводач. Завършила е Факултета по Хуманитаристика и Социални науки на Университета в Загреб. Нейни стихотворения са преведени на италиански, словенски, словашки и английски; публикувала е в списанията Consuequence и Sententia в САЩ, в сборниците Voci di donne della ex Yugoslavia (в превод на Божана Братич; Akkuaria, Catania, 2010),  2010 - L’annuario mondiale della poesia (под редакцията на Фаусто Киомпи); автор на предговор за женската поезия в Хърватия в книгата A Megaphone: Editors Juliana Spahr and Stephanie Young; Chainlinks, 2011. Поезията й е представена в Антологията на Хърватската поезия Surfacing (Harbor Mountain Press, 2014.)

Преводите й на съвременна американска, словенска, британска и арабска поезия на хърватски са излъчвани в културната програма на Хърватското радио и публикувани в списания (Književna republika и Riječi); превела е също романа Gemile на Орхан Кемал, 2014.

Награди:

- Julije Benešić – награда за литературна критика, за книгата Muza izvan geta (Музата извън гетото) – най-добра творба в жанра за 2010;

- Kiklop – награда за най-добра поетическа книга за 2011, за сборника Pleši, Modesty, pleši (Танцувай, Скромност, танцувай)

Darija Zhilich (1972, Zagreb) is a poet, story writer, literary critic and translator.
She graduated on the Faculty of Humanities and Social Sciences, University of Zagreb.
Her poems are translated to Italian, Slovenian, Slovak, and English; published in the revues Consuequence and Sententia in the U.S.A., in the book Voci di donne della ex Yugoslavia (translated by Bojana Bratić: Akkuaria, Catania, 2010), and in the collection "2010 - L’annuario mondiale della poesia"(edited by Fausto Ciompi); represented by her article on women's poetry in Croatia in the book A Megaphone: Editors Juliana Spahr and Stephanie Young; Chainlinks, 2011. Her poetry is also presented in a Anthology of Croatian poetry „Surfacing“ (Harbor Mountain Press, 2014.)

Her translations of  contemporary American, Slovenian, British and Arabian poetry to Croatian are broadcasted in the Culture Programme of the Croatian Radio and published in culture magazines ("Književna republika" and "Riječi"); translation of the novel „Gemile“ (author is turksih writer Orhan Kemal), 2014.

Awards:

- ''Julije Benešić'' - Award for Literary Criticism, for the book Muza izvan geta (The Muse outside the Ghetto) for the best  work of literary criticism in the 2010;

- ''Kiklop'' - Award for the best poetry collection in the year 2011, for the book of poetry ''Pleši, Modesty, pleši''(Dance, Modesty, Dance).

В ПРИСТАНИЩЕТО НА РИЙЕКА

И какво си мислеше? Че морето само по себе си е лековито?

Че ще те опияни? Ти не забеляза, че австроунгарските сводове

поглъщат аромата му и че отдавна вече за изчезнали

звуковете на Параф. Рийечаните разкопчават ризите си, сякаш

искат да изтичат в морето, сякаш нямат къде да се скрият.

Не работят моловете и бутиците, остават само пейките в пристанището.

Изтегни се на една от тях, свали пуловера си, който

все още е пълен със сняг. Представи си, че агавето цъфти, че

тичаш след топката, предлагаш шоколад на старците. Ако успееш,

от Хвар ще падат портокали. Виж, от кораба вече идват

сандъци, пълни със слепи пътници.

Надвечер, на Сушак, докато пееш и четеш, така

прикрито, говори за всичко. Спомени и тялото и любовта

и мъжа на човека с бирата, на смешната художничка,

на дългокосия активист. Какво си мислеше? Нищо не си мислех.

Превод – Димана Митева

IN THE RIJEKA HARBOR

So, what were you thinking? That the sea, by itself, would heal?

That it would bewitch you? You didn't notice its smell was

devoured by Austro-Hungarian arches, that the sounds of Paraf

were long gone. The locals unbutton their shirts, as though

they want to rush into the sea, as though they've no place to hide.

The malls and boutiques are closed, what's left are the benches in the harbor.

Stretch out on one of them, take off that pullover

still stiff with snow. Imagine the agave blooming, you

running after the ball, offering chocolate to seniors. If you succeed,

it will rain Hvar oranges. See, already crates full of stowaways

arrive on the boats.

In the evening, on Susak, as you sing and read,

say everything on the sly. Mention the body and the man

to the guy with the beer, the funny lady artist, the long-haired

activist. What were you thinking? I wasn't thinking a thing.

Translated by Ana Božičević

U RIJEČKOJ LUCI

I, što si mislila? Da je more, samo po sebi, ljekovito?

Da će te omamiti? Nisi primijetila da njegov miris

gutaju austrougarski svodovi i da su već odavno nestali

zvukovi Parafa. Riječani raskopčavaju košulje, kao da

žele potrčati u more, kao da se nemaju gdje sakriti.

Ne rade mallovi ni butici, ostaju samo klupe u luci.

Rastegni se na jednoj od njih, skini džemper koji je

još prepun snijega. Zamisli da sad agava cvjeta, da

trčiš za loptom, nudiš starce čokoladom. Ako uspiješ,

padat će naranče s Hvara. Vidi, s broda već dolaze

sanduci puni slijepih putnika.

Navečer, na Sušaku, dok budeš pjevala i čitala, onako

prikriveno, pričaj o svemu. Spomeni i tijelo i ljubav

i muškarca čovjeku s pivom, smiješnoj umjetnici,

dugokosom aktivistu. Što si mislila? Nisam ništa mislila.

ДЪХ

Вдишай и остави сенките на скрежта и коренището

да се разсипят и разтворят вътрешните ти градини

А сърцето, което години наред е събирало горчивината,

нека си почине под мекия допир

на нечия смирена ръка.

Превод – Димана Митева

BREATH

Breathe and let the shades of frost and tubers

shatter and open up your inner gardens

And the heart, that had gathered bitterness for years,

let rest under the tender touch

of someone’s quiet hand.

Translated by Ana Božičević

DAH

Udahni i pusti neka sjenke inja i gomolja

prospu se i rastvore tvoje unutrašnje vrtove

A srce, koje godinama je skupljalo gorčinu,

neka se odmori pod blagim dodirom

nečije smirene ruke.

БАВНА ДУША

Литературата е само призрак и утеха за бавните души, които

са забравили да тичат бързо и да си намерят личен банкер.

Почти се стреснах, когато ти се съблече. За мен книгата

за холокоста беше по-близка от тялото на гол мъж.

Би трябвало да живея на остров, където работният ден се различава

от почивния само по трите колелета повече на улицата.

Превод – Димана Митева

THE SLOW SOUL

Literature is just a ghost and balm for the slow souls who

forgot to run fast to find a personal banker.

I was almost frightened when you undressed. To me the book

on holocaust is closer than a naked man’s body.

I should live on an island, where one tells a workday

from weekend just by three more bikes in the street.

Translated by Ana Božičević

SPORA DUŠA