Хава Пинхас-Коен е поет, преподавател по литература и изкуство, модератор на семинари по писане на поезия и проза в Ерусалим. Редактор е на поетически книги и книги за изкуството. От 2012 г. се занимава с изследвания и писане на докторската си дисертация в университета „Бар Илан“ като стипендиант. През 1989 г. основава списанието DIMOOY за еврейска литература, изкуство и култура и го редактира в продължение на 22 години.

Основна тема на изследванията и писането на Пинхас-Коен е еврейската литература и идентичността й след Втората световна война. Хава Пинхас-Коен често пътува из Балканите (България, Сърбия, Северна Македония и Словения) и пише за региона както от еврейска, така и от общокултурна гледна точка.

Пинхас-Коен има досега 12 издадени книги с поезия, публикувани от Ам Овед и Хакибуц Хамюшад. С поета Израел Елираз тя е написала в съавторство Училище за сам човек, книга с разговори за поезията и изкуството. Нейни стихотворения са преведени на английски, френски, немски, холандски, български, испански, китайски, сръбски, хърватски, унгарски, турски, словенски, румънски и италиански и са излизали в множество антологии на тези езици.  През 2009 г. двуезично издание на нейните стихотворения е публикувано от Амфора в Амстердам. Нейни избрани стихотворения Съединяване на разделеното, преведени от Шарон Харт-Грийн, са публикувани от издателството на университета Сиракуза през 2016 г. Орфееви песни са е преведена на македонски от Елизабет Шелева и публикувана през 2017 г. от Магор.

Кисуфим публикува сборник с нейни преводи от английски на американския поет Робърт Пински. Съвременната словенска поетическа антология Горя и не мога да достигна тишината, преведена от Пинхас-Коен заедно с поетесата Барбара Погачник, е публикувана през 2016 г. от Хакибуц Хамюшад.

Пинхас-Коен е носителка на множество награди, включително наградата „Хайетсира“, наградата „Алтерман“, наградата на Сдружението на автори, композитори и музикални издатели в Израел за най-добра книга на годината, наградата „Кугел“ на Община Холон, наградата „Ришон Лецион“ на името на Меир Ариел за еврейска композиция, наградата „Рамат Ган“ и други. Тя получава наградата на фестивала Пропоет в Инджия, Сърбия, през 2018 г. и печели наградата за най-добро стихотворение на поетическия фестивал „Азем Шкрели“ в Косово през 2019 г.

Hava Pinhas-Cohen - рoet, lecturer on literature and art, facilitator of poetry and prose writing workshops in Jerusalem. Editor of poetry books and art books. Researching and writing her doctoral thesis at Bar Ilan University as a Presidential grantee since 2012. Founded the magazine DIMOOY for Jewish literature, art, and culture in 1989 and edited it for 22 years.

A main topic of Pinhas-Cohen’s research and writing is Jewish literature and the identity of Jewish literature after the Second World War. Hava Pinhas-Cohen travels frequently in the Balkans (Bulgaria, Serbia, North Macedonia and Slovenia) and writes about the region from both Jewish and general cultural perspectives.

Pinhas-Cohen has had, to date, twelve books of poetry published by Am Oved and Hakibbutz Hameuchad. With the poet Israel Eliraz she co-authored A School of One Man, a book of conversations about poetry and art. Her poems have been translated into English, French, German, Dutch, Bulgarian, Spanish, Chinese, Serbo-Croatian, Hungarian, Turkish, Slovenian, Romanian, and Italian, and have appeared in various anthologies in those languages.  A bilingual edition of her poems was published by Amphora in Amsterdam in 2009. A selection of her poems, Bridging the Divide, translated by Sharon Hart-Greene, was published by Syracuse University Press in 2016. Orphea's Poetry was translated into Macedonian by Elizabeta Sheleva and published by Magor in 2017.

A collection of Pinhas-Cohen’s translations from the English of American poet Robert Pinsky was published by "Kisufim."  The contemporary Slovenian poetry anthology I Am Burning and Cannot Reach the Silence, translated by Pinhas-Cohen in collaboration with poet Barbara Pogačnik, was published by Hakibbutz Hameuchad in 2016.

Pinhas-Cohen has won various prizes including the “Hayetsira” prize, the Alterman Prize, ACUM prize for the best book of the year, the Kugel Prize of the Municipality of Holon, the Rishon Lezion Prize in the name of Meir Ariel for Hebrew composition, the Ramat Gan Prize and more. She received the prize of the Pro Poet festival in Indija Serbia, 2018 and won the prize for “the best lyrics” at the Azem Shkreli Poetry festival in Kosovo, 2019.

ТРИДЕСЕТ ДНИ^*

Не ме чуваш, не чуваш гласа ми,

минаха трийсет дни,

говоря ти всеки ден.

Не ме чуваш; от трийсет дни не си с мен,

да отмаряш до мен в една сянка, да ми кажеш едно нещо.

И не чуваш. Не ме чуваш.

Ти избяга и главата ти е скрита от мен.

Ето го синьото ти палто, което извадих от шкафа,

и раираната риза, която носеше на празниците,

и белите фланелки, които единствени ни разделяха,

и памучните гащета с мирис на сапун за пране,

който използвах, защото ти го харесваше.

А ти остави дрехите в ръцете ми – проснат пред мен

като някой, който се кани да се върне,

но не се обръща.

Без да вземеш нищо освен лицето ми

и други части по избор, които откъсна от меката ми кожа.

 

Трийсет дни ти говоря

и ти пея, за да те измъкна от рова,

където те хвърлиха.

За да мога да те облека в многоцветното ти палто

 в синьо.

 

Превод – Вера Иванова

 

* Трийсетте дни (евр. Шлошим) загатват за трийсетте дни траур, спазван  от близките роднини на починалия, според еврейския закон.

>THIRTY DAYS^*

You don’t hear me, you don’t hear my voice

Thirty days have passed

I speak to you each day

You don’t hear me; it’s thirty days you’ve not been with me,

To rest beside me in one shadow, to say one thing to me.

And you don’t hear. You don’t hear me.

You have fled and your head is hidden from me

Here is your blue coat that I took from the closet

And the striped shirt that you wore for the holidays

And the white undershirts that were the only thing separating us

And the cotton shorts that have a fragrance of laundry soap

That I used because you liked it

And you left the clothes in my hands--stretched out in front of me

And departed.  Like someone who is about to retur

But fails to look back.

Without taking a single thing but my face

And other choice parts that you tore from my soft skin.

 

For thirty days I’ve been speaking to you

And singing to you to draw you from the pit

Where they cast you

So I can dress you in your coat of many colors

 of blue.

 

* The thirty days (Heb. Shloshim) allude to the 30 days of mourning observed by close relatives of the deceased, according to Jewish law.

ВРАТАТА НА МЪРТВИТЕ

Чукам на вратата на мъртвите,

о, вратата на мъртвите се тресе от хлопането ми,

искам да знам, че някой ден

бариерата може да бъде разбита,

че трептящата вълна

ще занесе звука до твоята предполагаема тишина,

че зад вратата има ръка, вдигната

да смаже това, което разделя света

като ябълка от нейните семки.

 

Нека да отворим вратата и да се срещнем

за обикновена закуска и ръка на рамото,

която беше изцяло прекъсната

от онзи часовник от другата страна.

 

Превод – Вера Иванова

DOOR OF THE DEAD

I knock on the door of the dead

Oh, the door of the dead shakes from my pounding

I want to know that the barrier

Can be broken someday

That a trembling wave

Will carry the sound to your supposed tranquility

That behind the door there’s a hand raised up

To smash what slices the world

Like an apple from its seeds.

 

Let’s open the door and meet

For a simple breakfast with conversation and a hand on the shoulder

Which was all cut short

By that clock on the other side.

МЕСЕЦЪТ НИСАН И ПРАЗНИЯТ СТОЛ

Седнах и запяхме, десет души и един,

а столът пред мен беше празен.

Говорихме и пяхме, и изядохме нашата порция,

а столът беше празен.

Седях до него,

също срещу него,

понякога отдясно,

понякога отляво,

а столът беше празен.

 

Викахме и ридаехме, и отново викахме,

изпълвахме празнотата с гласовете си,

блеехме бее-бее-бее-,

неопетнено агне е нашето приношение,

да бъде спомен,

вечна връзка на поета

между нас и него,

а столът беше празен.

 

Изричайки благодат и умирайки,

столът ни последва вкъщи

и когато падна нощта,

дървените му крака почукаха на моята врата:

 „Отвори, отвори,

както когато бях цял.“

Така той чукаше и молеше,

 

дойде до моето празно легло

и ме хвана с четирите си крака

в здрава прегръдка.

 

Превод – Вера Иванова

THE MONTH OF NISSAN AND THE EMPTY CHAIR

I sat and we sang, ten people and one

And the chair before me was empty.

We talked and we sang and we ate our fill

And the chair was empty.

Beside it I sat

Across from it too

At times to its right

At times to its left

And the chair was empty

 

We shouted and wailed and we shouted again

Filled the void with our voices

Bleated bah -bah –bah- bah-

A pure lamb is our offering

A memory to be

A poet’s tie everlasting

Between us and him

And the chair was empty.

 

Saying grace and departing

The chair followed us home

And when night descended

Its wooden legs beat at my door:

“Open up, open up,

Like when I was whole"

Thus it knocked and it pleaded

 

To my bare bed it came

And with four legs it held me

In a tight embrace.

ניסן והכיסא הריק

יָשַׁבְתִּי וְשַׁרְנוּ מִנְיַן אֲנָשִׁים וְעוֹד אַחַת

וְהַכִּסֵּא מִמּוּל הָיָה רֵיק.

דִּבַּרְנוּ וְשַׁרְנוּ וְאָכַלְנוּ

וְהַכִּסֵּא הָיָה רֵיק

יָשַׁבְתִּי לְיַד הַכִּסֵּא

לִפְעָמִים זֶה מוּל זֶה

לִפְעָמִים זֶה מִיָּמִין

לִפְעָמִים בָּא גַּם מִשְּׂמֹאל

וְהַכִּסֵּא הָיָה רֵיק.

 

וַנִּצְעַק וַנִּזְעַק שׁוּב וַנִּזְעַק

לְמַלֵּא אֶת הָרִיק בְּקוֹלֵנוּ

הַהוֹמֶה מֶה מֶה מֶה מֶה

קָרְבָּן הֵבֵאנוּ לוֹ כֶּבֶשׂ תָּמִים

שֶׁיְּהֵא שָׁרִיר הַזִּכָּרוֹן

מֵיתַר מְשׁוֹרֵר בֵּינֵינוּ לְבֵינוֹ

וְהַכִּסֵּא הָיָה רֵיק.

 

בֵּרַכְנוּ וּבִקַּשְׁנוּ לָלֶכֶת

וְהַכִּסֵּא הָרֵיק הָלַךְ בְּעִקְּבוֹתֵינוּ

וּכְשֶׁיָּרַד לַיִל דָּפַק בְּרַגְלֵי הָעֵץ

עַל דֶּלֶת הַבַּיִת:

"פִּתְחִי לִי פִּתְחִי לִי פִּתְחִי

כְּמוֹ שֶׁהָיִיתִי מָלֵא" כָּךְ נִקֵּשׁ וּבִקֵּשׁ

נִכְנַס לְמִטָּתִי הָרִיק

וּבְאַרְבַּע רַגְלָיו אוֹתִי חִבֵּק

ЖЕНАТА СЕ СЧУПВА

Жената се счупва. Как се счупва жената?

От кръста.

Тя се пречупва от кръста и горното й тяло се протяга

в движение надолу като метроном,

понякога главата й закача земята,

а понякога челото й докосва небесата, падащи върху нея.

Понякога челото й удря земята и гърдите й биват придърпани

като две люлеещи се ленени торби,

превръщащи млякото в сирене.

 

Как се счупва жената –

От кръста.

Тя се счупва от кръста и торсът й се извива

следвайки врата й.

Косата й пада на земята кичур подир кичур

и тя се завърта около оста си със странно движение

на болка сякаш нейният небесен баща

я насилва.

Ето как Астарта погледна към мен,

статуя на сломена жена, жертвоприношение в излагане на витрина.

 

Превод – Вера Иванова

A WOMAN BREAKS

The woman breaks. How does a woman break?

From the waist.

She breaks from the waist and her upper body is pulled

in a downward movement like a metronome

At times her head grazes the ground and returns

At times her forehead touches the heavens falling down on her.

Sometimes her forehead hits the ground and her breasts are pulled

Like two swinging linen bags

Turning milk into cheese.

 

How does a woman break—

From the waist.

She breaks from the waist and her torso is pulled

backward following her neck

Her hair falls to the ground strand upon strand

And she turns on her axis with a strange movement

of pain as if her father in heaven

Was assaulting her

That is how Astarte looked to me

A statue of a broken woman, a sacrifice in a window display.